Кръговрат на водата

 В електронния учебник по Човекът и природата на Просвета има много интересно 3D клипче, което демонстрира кръговрата на водата. За децата беше много интересно да го изгледат. 

 Като учители постоянно търсим нови и по-атрактивни начини за преподаване на учебния материал, но те трябва да бъдат и полезни. В Интернет ми попадна една история с главен герой Drippy the Raindrop. Свързана е с едно негово приключение, което е именно кръговратът на водата. Преведох го и го споделям с Вас. Смятам, че е добър елемент в урока "Валежи". 

 Капчичко се забавляваше. Той беше зает, правейки любимото си занимание – да се носи по океана. Поглеждайки нагоре се усмихна на своя приятел – господин Слънце, който току що се беше появил.

 Докато денят изминаваше, господин Слънце се издигаше все по-високо в небето. На Капчичко му стана доста горещо. „Много ми е топло!” – каза си той.

 Изведнъж Капчичко видя облак, който се задаваше.  Помисли си: „Този облак изглежда приятно, а при мен е толкова горещо. Бих искал да излетя към него, за да се поохладя.”

 И само докато си помисли това, той вече летеше. Нагоре, нагоре в небето към неговия облак! Капчичко се изпаряваше!

  Скоро след това вече се беше приземил на облака си. През това време беше забелязан от друга капка. Тя имаше телескоп. „Ахой!” – каза му тя.

 „Значи си на малко пътешествие, а?” – продължи да му говори. – „Приятелите ме наричат капитан Соленко. Как е твоето име, момче?” „Аз съм Капчичко и дойдох да се разхладя” – отговори му.

  „Откъде пристигаш, дете?” – попита капитан Соленко. Капчичко се приближи до края на облака и посочи водата под тях. „Плавах си из океана, ето там.” – каза.

„Накъде пътува този облак?” – попита Капчичко. „Пътува натам.” – каза капитан Соленко, сочейки към няколко планини наблизо. – „Изглежда, че се задава буря!”

 „Ако нещата се влошат, бъди готов да напуснеш облака.” – предупреди капитанът. „Да, сър!” – отвърна Капчичко. – „Плюс това би ми харесало да посетя планините!”

 Не мина много време и капитанът обяви, че нещата на облака се влошават. Облакът започна да се клати. Капчичко беше готов да скочи и помаха за довиждане на капитан Соленко.

 Скачайки от облака, Капчичко започна да пада с дъжда към земята. „Сбогом, приятелче, весело приключение!” – извика след него капитан Соленко.

 Капчичко погледна надолу, докато падаше. Видя поточе, поправяйки си път през гората в планините. „Това ми изглежда като меко местенце, върху което да се приземя.” – каза си Капчичко.

 Но Капчичко пропусна потока – вместо това се озова на едно дърво. Подскачайки от клон на клон, той се приближаваше до земята. „Ииихуу!” – извика Капчичко.

 Той се пързулна по един камък и цопна в поточето, което видя, докато падаше от облака.  „Ехаа!” – каза си Капчичко. – „Това беше забавно!”

 Дъждът спря. „Ааах!” – въздъхна Капчичко, докато се носеше по потока и дишаше свежия планински въздух. – „Това е живот!”

 Близо до него имаше листо и Капчичко се качи върху него.  Скоро след това поточето започна да се движи по-бързо и стана по-широко – беше се превърнало в река. „Колко вълнуващо!” – каза си Капчичко и продължи да се носи безгрижно.