Ето я и златна Добруджа. Няма как да не ѝ обърнем специално внимание, след като се намираме именно в това земно кътче.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhWEI8IiSlSNrwFadcR8fNuGCMZbNvS8CDhY5F02lVe9Q0eAHfCUcspPc4c5tFei7YVyPuav3_Qioen_9Z-O91YzUNXID5IPOc3DK-EgeLhWN6B3nvXV0HwKKRH-H2M0v-Hu0Dc-7Pnr_56/s320/IMG_20181012_132926.jpg)
Часът не може да мине без дискусия за родния край, за златните ниви, за усмивката на слънчогледите, за красивите залези над житните поля. Стигаме и до момента, когато се събира пшеницата. Разглеждаме снимки от миналото и сега и правим съпоставка при прибирането на реколтата. Не пропускаме и танците, свързани с жътвата. Казваме как се получава брашното и как се прави хляб. Накрая правим табло, което да краси училищния кът.
Стигаме и до извода, че никой не е по-голям от хляба.
Ето и изображенията, които използвахме за таблото.
Коментари
Публикуване на коментар