Илюстрации на детски приказки от Марайа

 Великият италиански художник-илюстратор Либико Марайа се ражда на 15 април 1912 година. Той е петото поред дете в семейството на Франческо Марайа, а името му явно е производно от политическите възгледи на баща му тъй като е имал късмета да се е роди точно по време на войната между Италия и Либия.

 Още в ранното си детство Либико се опитвал да рисува, като експериментирал със скици на пощенски картички, предназначени за Червения кръст и ранените войници. През 1926 година той постъпва в Школата за изкуства в Лугано, Швейцария, където семейството му е било принудено да имигрира. В Лугано, в периода между 1932 – 1934 година, Марайа се занимава с оформлението на манифести, пощенски картички, афиши, рекламни обяви, а също така декорира и аранжира витрини за магазини.

 През 1936 година се завръща в Италия, където прави първите от поредицата удивителни илюстрации за детски книжки. Не след дълго Марайа се мести в Милано, където продължава да се занимава с рекламна графика, пробвайки се същевременно и в сценографията. Придобитият в световната модна столица опит ще си остане много важен за него, особено когато през 1941 го поканват да участва в създаването на първия италиански пълнометражен филм „Розата на Багдад”. Неслучайно Марайа е назначен като главен художник-постановчик на тази революционна за италианското кино продукция. В тази работа окончателно се формира стилът на художника, съединяващ фантастиката в изобразявания от него свят в едно с реалистическия динамизъм.

През 1961 година Марайа е победител в много престижния конкурс на Италианските пощи със скицата на нова уникална мемориална марка, посветена на 19-то столетие от създаването на фидиевския „Юноша”. В същата година той получава и международно признание като илюстратор. По това време на работния му плот се появяват скиците за „Том Сойер”, „Принцът и просякът” на Марк Твен, „Приключенията на Оливър Туист” на Чарлс Дикенс, „Малкият лорд” и „Тайнствената градина” на Ф. Бернет, „Сребърните кънки” на М. Додж, „Момчетата от улица Пал” на П. Молнар, „Малките жени” на М. Аскот и др.

 През шестдесетте години илюстрира множество произведения, сред които са: „Приключенията на Гъливер” на Джонатан Суифт, „80 дни около света” на позабравения днес Жул Верн, „Музикални приказки-балети”, „Приключенията на Синдбад”, вълшебните европейски приказки и, разбира се, прекрасния свят на Андерсен.

 С огромен успех преминава неговата голяма лична изложба през 1981, а градската управа на Лугано предоставя специално помещение за музей, където завинаги да бъдат изложени оригиналите на неговите безсмъртни илюстрации. Сам създава костюмите и сценографията за балета „Пинокио”.

 Марайа напуска завинаги реалния свят на 30 декември 1983 след като е удовлетворена последната му молба да се докосне до молив и хартия. С несигурна, за първи и последен път в живота си, ръка той се опитва да напише нещо върху белия лист, което за съжаление било невъзможно да бъде разчетено.

 

 Либико Марайа, подобно на останалите добри илюстратори, освен призвание притежава и тази рядка способност да се придържа стриктно към писменото повествование, въоръжен с професионализма на уникален разказвач чрез изображения. Без видимо усилие той работи „успоредно” на текста, изразителен в автономията си, като не се отклонява и на йота от сюжетната линия на повествованието. Това силно състояние на дълбоко проникване, „четене” и „критика” на текста, преди създаването на визуалния образ,  се усеща особено осезателно в последните му произведения.

Чрез илюстрирането на всепризнатите шедьоври на литературата за деца и юноши, художникът разкрива таланта си, като създава декоративни сцени с рядка живописна красота и сякаш „нахлува” в страниците с големите си фигури и хармоничното оцветяване на жизнената среда, предаваща на очарования зрител чувството на лесно разпознаваема официална и личностно неповторима елегантност. Тази негова вродена склонност към театралния език, е поставена на изпитание още в първите години на кариерата му, когато той има възможност да експериментира в театъра, а по-късно и във филма, донесъл му такъв голям успех – „ Розата на Багдад”. Това е и един фундаментален опит в кариерата му: да работи с екипа на IMA, режисиран от Антонио Джино Доменгини, довел до създаването на чудесната приказка, вдъхновена от сантименталния ориентализъм на  „Хиляда и една нощ”, станала твърде бързо конкуренция на другите грандиозни американски мюзикъли, продукции на Уолт Дисни. „Розата на Багдад” става толкова известна, колкото  „Снежанка и седемте джуджета”.